Кристални форми на минералите
Лекция: Лариса Нешева
Всички кристални форми на минералите се описват в 7 кристалографски системи, т. нар. сингонии: триклинна, моноклинна, ромбична, тетрагонална, тригонална, хексагонална и кубична.
Външният облик на минералните индивиди и минералните агрегати съдържа два вида информация: диагностична и генетична.
Отделните минерали често имат предпочитания към определени и специфични за тях форми. Същото се отнася и за агрегатите от минерални индивиди. Това е признак, по който лесно могат да се разпознаят.
Понякога, в зависимост от условията, един и същи минерал може да образува едни или други по форма индивиди и агрегати.
Обикновено се разграничават три основни хабитусни типа кристали.
ИЗОМЕТРИЧЕН ТИП. Това са индивиди, развити равностойно или почти равностойно в трите посоки на пространството. Изометричният хабитус е изява на еднакви по сила кристалоструктурни връзки. Такъв тип кристали са характерни за минералите от кубична сингония.
ПРИЗМАТИЧЕН ТИП. При този вид хабитус се наблюдава развитие предимно в едно направление, а останалите две са силно редуцирани. В екстремни случаи се образуват иглести и влакнести кристали. Призматичните кристали са характери за минералите от средните и низшите сингонии.
ПИНАКОИДАЛЕН (плочест) ТИП. Кристалите са добре развити в две направления и силно редуцирани в третото. В екстремни случаи се получават люспести кристали. Плочести и люспести кристали образуват предимно минерали от средни и низши сингонии.
За последователността на образуване на различните кристални форми на минералите може да се съди от нарастването на един хабитусен тип върху друг.
Влияние върху хабитуса на кристалите оказва изменението на температурата и налягането, pH на средата, наличието на включения, както и начина на подхранване на разтворите.
Например при сферично подхранване гранатът образува правилни изометрични кристали, а при едностранно подхранване – удължени псевдопризматични кристали
или установяването на “фантоми” на определен тип стени в монокристала, маркирани от включения.
В зависимост от условията на кристализация и симетрията им, минералите образуват разнообразни кристални хабитуси:
плочести,
призматични,
люспести,
изометрични,
влакнести,
иглести.
Освен като монокристали минералите се срещат често в групи от два или повече кристала, които могат да бъдат правилно или неправилно ориентирани един спрямо друг. Например:
Срастъци – правилно ориентирани един спрямо друг кристални индивиди, които могат да са допирателни или проникващи (пенетрационни). Двете части на срастъчния кристал се отнасят един към друг по точно определени кристалографски елементи на симетрия – при завъртане на 180 градуса около мислена ос или при оглеждане в мислена плоскост наречена срастъчна равнина. Съществуват двойници, тройници, четворници и т.н. до полисинтетни срастъци.
Минералните агрегати – това са неправилно подредени кристали. Различават се следните видове:
- Друзи – кристални индивиди, неправилно подредени един спрямо друг върху обща подложка.
- Зърнести агрегати – характерни за минерали, образуващи изометрични кристали.
- Дендрити (от гръцки “дендрос” - дърво) – това са дребни до микроскопични поликристални агрегати. Образуват се от колоидни разтвори върху свободни повърхности на минерали или скали или по капилярни пукнатини. Такива са например снежинките – те са образувани от скелетни кристални индивиди.
- Щок – образува се, когато кристалите нарастват паралелно или субпаралелно един спрямо друг върху плоска подложка.
Паралелно – лъчести,
и радиално – лъчести агрегати – характерни за минерали, образуващи призматични до иглести кристали, които се разполагат в първия случай паралелно, а във втория – около общ център.
- Снопести агрегати – нарастване на плочести кристали около един център.
- Розетковидни агрегати – характерни за плочести и люспести кристали.
- Сферолити – сферични образувания от плочести, призматични, иглести или люспести кристали, които се зараждат около един център и се характеризират с радиално – лъчесто или радиално – влакнесто устройство.
- Натечни агрегати – характерни за минерали, образувани от колоидни разтвори. Те са криптокристални и могат да имат гроздовидна, бъбрековидна, сфероидална повърхност, такива са сталагмитите, сталактитите, хеликтитите.
Оолити – сфероидални образувания с концентрично – слоисто устройство с размери до 2 мм.
Пизолити - сфероидални образувания с концентрично – слоисто устройство с размери до 10 мм.
Секреции: миндали (с по-малки размери) и геоди (с по-големи размери) – образуват се в резултат на запълването на кухини в скалите (главно във вулкански скали). Характеризират се с последователно отлагане на концентрични слоеве от минерални вещества от стените към центъра на кухината. Напр. ахатите. Често в центъра на тези миндали се образуват кристални друзи от кварц, аметист, калцит или зеолити.
- Конкреции – сфероидални образувания с радиално – лъчесто или концентрично – слоисто устройство. Образуват се в рахли седиментни скали – глини, пясъци. Размерите им варират от милиметри до метри. При тях кристализацията, за разлика от миндалите и геодите, започва от даден кристализационен център от вътрешността към стените на кухината.
http://avgit.blogspot.bg/2010/10/blog-post_621.html
